Лазаровден и Цветница

"Лазарица" или "Лазарова събота" се празнува винаги в съботата преди Цветница. Празникът носи името на Свети Лазар.

Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Обикновено на този ден в миналото момците са искали ръката на своята избраница.

Лазарките, облечени в празнични дрехи и с цветни венци на главите, носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове. Те обикалят къщите с песни, пожелавайки здраве, плодородие, щастие, благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството, а от своя страна стопаните ги даряват с орехи, яйца, пари, плодове и дребни подаръци.

 

Цветница е най-пъстрият празник през годината и е естествено продължение на Лазаровден. Празнува се неделята преди Великден (Възкресението) - най-големият християнски празник.

Възкресил в събота Лазар, Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а  хората го посрещат с палмови клонки, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи „Осанна“.  
На този ден в Българската Православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки (оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, които стоят до следващата година.


Седмицата, която започва след Цветница, се нарича Страстна седмица. Всички дни от нея носят определението "велики". В нея си припомняме последните мигове от земния живот на Исус Христос, неговите страдания и смърт.  През Страстната седмица  постът е най-строг.